16 jul 2008, 18:33

* * * 

  Poesía
820 0 5

Днес съдбата опита да върне

ума ми в минали дни.

Години пред мен да отгърне,

но на мен така ми се спи.

 

Извади и спомени даже,

и няколко снимки дори,

изпрати човек да ми каже,

а в мен нищо не трепна, уви.

 

Отидох си без да разбирам,

на кой му бе нужно това?

То все едно да се взирам

на старо огнище в прахта.

 

Помислих си - ставаше грешка.

В "днешно" време живея сега,

понякога плащам си тежко...

Май ще преборя съня.

 

Очаквах телефона да звънне.

Топла вечер да дойде сега.

Назад и тя не ще се обърне.

Не. Пред мен сега има други неща.

                                 24.05.00

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??