* * *
Днес съдбата опита да върне
ума ми в минали дни.
Години пред мен да отгърне,
но на мен така ми се спи.
Извади и спомени даже,
и няколко снимки дори,
изпрати човек да ми каже,
а в мен нищо не трепна, уви.
Отидох си без да разбирам,
на кой му бе нужно това?
То все едно да се взирам
на старо огнище в прахта.
Помислих си - ставаше грешка.
В "днешно" време живея сега,
понякога плащам си тежко...
Май ще преборя съня.
Очаквах телефона да звънне.
Топла вечер да дойде сега.
Назад и тя не ще се обърне.
Не. Пред мен сега има други неща.
24.05.00
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
