31 may 2014, 22:33

* * *

  Poesía » Civil
567 0 1

СЪЛЗАТА НА ПОЕТА


Блещука в мрака живата сълзица на поета,

подобна на светулка, на изгаряща звезда.

Тя свети като галещото слънце на небето -

залива ни с безбрежната си мека светлина.

 

За всекиго по нещо пази в себе си сълзата:

за влюбения - чист нектар - за буйния му плам,

за гладния - насъщната наслада на комата,

за безпризорното сираче - майчинската длан;

 

за бедния - утеха - тежкият живот да мине,

за клетия самотник - ближен - да го посети,

за скръбния - забрава - като от вълшебно вино,

за нищия - свещичка вяра - златно да блести;

 

За болния - водата жива - от леглото да се вдигне,

за дивия поет - Пегас - със който да лети,

за инвалида - сила - до дома си да пристигне,

за мъртвия - небе - в което да се покои.

 

Избликнала молитва от олтара на сърцето,

изгряла като слънчев лъч от топлите очи,

гори от жертвена любов сълзата на поета,

целебен мир за нашите души.

 

ВЪРБАН КОЛЕВ

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Върбан Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....