May 31, 2014, 10:33 PM

* * *

  Poetry » Civic
569 0 1

СЪЛЗАТА НА ПОЕТА


Блещука в мрака живата сълзица на поета,

подобна на светулка, на изгаряща звезда.

Тя свети като галещото слънце на небето -

залива ни с безбрежната си мека светлина.

 

За всекиго по нещо пази в себе си сълзата:

за влюбения - чист нектар - за буйния му плам,

за гладния - насъщната наслада на комата,

за безпризорното сираче - майчинската длан;

 

за бедния - утеха - тежкият живот да мине,

за клетия самотник - ближен - да го посети,

за скръбния - забрава - като от вълшебно вино,

за нищия - свещичка вяра - златно да блести;

 

За болния - водата жива - от леглото да се вдигне,

за дивия поет - Пегас - със който да лети,

за инвалида - сила - до дома си да пристигне,

за мъртвия - небе - в което да се покои.

 

Избликнала молитва от олтара на сърцето,

изгряла като слънчев лъч от топлите очи,

гори от жертвена любов сълзата на поета,

целебен мир за нашите души.

 

ВЪРБАН КОЛЕВ

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Върбан Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...