* * *

СЪЛЗАТА НА ПОЕТА

Блещука в мрака живата сълзица на поета,

подобна на светулка, на изгаряща звезда.

Тя свети като галещото слънце на небето -

залива ни с безбрежната си мека светлина.

За всекиго по нещо пази в себе си сълзата:

за влюбения - чист нектар - за буйния му плам,

за гладния - насъщната наслада на комата,

за безпризорното сираче - майчинската длан;

за бедния - утеха - тежкият живот да мине,

за клетия самотник - ближен - да го посети,

за скръбния - забрава - като от вълшебно вино,

за нищия - свещичка вяра - златно да блести;

За болния - водата жива - от леглото да се вдигне,

за дивия поет - Пегас - със който да лети,

за инвалида - сила - до дома си да пристигне,

за мъртвия - небе - в което да се покои.

Избликнала молитва от олтара на сърцето,

изгряла като слънчев лъч от топлите очи,

гори от жертвена любов сълзата на поета,

целебен мир за нашите души.

ВЪРБАН КОЛЕВ