27 jun 2007, 9:47

* * *

  Poesía
811 0 1

Когато усещаш, че страдаш,
когато някой те е наранил,
ти чувстваш как само падаш,
когато някой те е наскърбил.

Ще оцелееш ли или ще се удавиш,
паднал в морето на тъгата.
Ще успееш ли с трудностите да се справиш
или ще чакаш на някого ръката.

Сам трябва да се изправиш на крака,
от сърцето ти да блика оптимизъм.
Да вървиш с вдигната глава
и да кажеш стоп на всеки песимизъм.

юли 1998 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Аргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...