27 jun 2007, 9:47

* * *

  Poesía
813 0 1

Когато усещаш, че страдаш,
когато някой те е наранил,
ти чувстваш как само падаш,
когато някой те е наскърбил.

Ще оцелееш ли или ще се удавиш,
паднал в морето на тъгата.
Ще успееш ли с трудностите да се справиш
или ще чакаш на някого ръката.

Сам трябва да се изправиш на крака,
от сърцето ти да блика оптимизъм.
Да вървиш с вдигната глава
и да кажеш стоп на всеки песимизъм.

юли 1998 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Аргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...