phantasmagoria (Тайна)
20 23
10 mar 2010, 20:07

*** 

  Poesía » Otra
638 0 7


Една сълза въздъхва уморено.
Отиде си най-топлещото Слънце.
Сърцето ми все още е зелено,
но светлото във него - само зрънце.

Все още се усмихват слънчогледи
и има още вятър по небето,
но няма кой да спре, да ги погледа
и зее яма точно там, където

преди цъфтяха много диви рози
и беше пълно нощем със светулки.
Светът не бе тогава като този...
Навярно помниш, имахме си люлки

и стълби, със които до Луната
се качвахме и тя ни беше кораб.
Сега тъжи забравеното Лято
и аз въздъхвам с него... от умора.

 

© Тайна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??