***
Една сълза въздъхва уморено.
Отиде си най-топлещото Слънце.
Сърцето ми все още е зелено,
но светлото във него - само зрънце.
Все още се усмихват слънчогледи
и има още вятър по небето,
но няма кой да спре, да ги погледа
и зее яма точно там, където
преди цъфтяха много диви рози
и беше пълно нощем със светулки.
Светът не бе тогава като този...
Навярно помниш, имахме си люлки
и стълби, със които до Луната
се качвахме и тя ни беше кораб.
Сега тъжи забравеното Лято
и аз въздъхвам с него... от умора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тайна Все права защищены
