* * *

Poesía

527 0 3

Тази игра,

която неволно започна,

неволно играеш,

тази игра, която

непринудено започна,

непринудено те привлича

и не спираш да играеш

ДО МИГА НА ПОБЕДАТА...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

misteriqta (Мария)

Благодаря! Да, сцена-и сами сме си и режисьори, и актоьори.
Гоним се и си бягаме, понякога се и хващаме.

2012-10-02T16:29:43+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Нещо като криеница - ти гониш...!!!

2012-10-02T12:28:22+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Животът е сцена, върху която всички играем някаква роля,играем кой добре,кой по-зле,но винаги има зрители.Поздрав!

2012-10-02T12:25:58+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0