* * *

Поезия

525 0 3

Тази игра,

която неволно започна,

неволно играеш,

тази игра, която

непринудено започна,

непринудено те привлича

и не спираш да играеш

ДО МИГА НА ПОБЕДАТА...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

misteriqta (Мария)

Благодаря! Да, сцена-и сами сме си и режисьори, и актоьори.
Гоним се и си бягаме, понякога се и хващаме.

2012-10-02T16:29:43+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Нещо като криеница - ти гониш...!!!

2012-10-02T12:28:22+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Животът е сцена, върху която всички играем някаква роля,играем кой добре,кой по-зле,но винаги има зрители.Поздрав!

2012-10-02T12:25:58+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0