* * *

Поезия

524 0 3

Тази игра,

която неволно започна,

неволно играеш,

тази игра, която

непринудено започна,

непринудено те привлича

и не спираш да играеш

ДО МИГА НА ПОБЕДАТА...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

misteriqta (Мария)

Благодаря! Да, сцена-и сами сме си и режисьори, и актоьори.
Гоним се и си бягаме, понякога се и хващаме.

2012-10-02T16:29:43+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Нещо като криеница - ти гониш...!!!

2012-10-02T12:28:22+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Животът е сцена, върху която всички играем някаква роля,играем кой добре,кой по-зле,но винаги има зрители.Поздрав!

2012-10-02T12:25:58+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0