* * *

Poetry

523 0 3

Тази игра,

която неволно започна,

неволно играеш,

тази игра, която

непринудено започна,

непринудено те привлича

и не спираш да играеш

ДО МИГА НА ПОБЕДАТА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

misteriqta (Мария)

Благодаря! Да, сцена-и сами сме си и режисьори, и актоьори.
Гоним се и си бягаме, понякога се и хващаме.

2012-10-02T16:29:43+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Нещо като криеница - ти гониш...!!!

2012-10-02T12:28:22+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Животът е сцена, върху която всички играем някаква роля,играем кой добре,кой по-зле,но винаги има зрители.Поздрав!

2012-10-02T12:25:58+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0