21 abr 2018, 22:35

***

  Poesía
374 1 0

Останали са само 

несбъднати възторзи
от неслучените ми срещи. 
Първите си мъже 
ги навестявам по задушници.
Другите ми мъже
си стъкмяват огнища. 
Или ходят чифтосани
по сиамски с жените си. 
И е толкова крехка 
тази моя самотност! 
Звън на кристални наздравици
е гласът на децата ми. 
И е толкова чиста
тази обич в сърцето ми! 
Но ме хваща животът
за шията
и ме блъсва в стената –
звън на строшени криле... 
Като зърно за посев
събирам стъклата у себе си, 
но къде да засея
всички свои 
възторзи несбъднати... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...