Останали са само 

несбъднати възторзи
от неслучените ми срещи. 
Първите си мъже 
ги навестявам по задушници.
Другите ми мъже
си стъкмяват огнища. 
Или ходят чифтосани
по сиамски с жените си. 
И е толкова крехка 
тази моя самотност! 
Звън на кристални наздравици
е гласът на децата ми. 
И е толкова чиста
тази обич в сърцето ми! 
Но ме хваща животът
за шията
и ме блъсва в стената –
звън на строшени криле... 
Като зърно за посев
събирам стъклата у себе си, 
но къде да засея
всички свои 
възторзи несбъднати...