се срича,
лицето на деня
угасва...
понякога
и лятото отрича
във себе си
подпалената
стряха...
И бавно
сивите звезди
изрязват
своите гнезда,
нощта се връща
по синджир -
завързал
тази тъмнина...
© Венцислав Жеков Todos los derechos reservados