31 jul 2007, 11:00

ФЕЕРИЯ - НАТЮРМОРТ

  Poesía
652 0 2
ФЕЕРИЯ - НАТЮРМОРТ

Китара, свещи, мирис на смола.
Камина с весел огън, стихове.
Часовник стар и струпани дърва.
Легло със ракла и проядено въже.
Китарата засвирва своята мечта.
Опъва струни, леят се акорди.
Тактува със въздушни пръсти по грифа
и композира музика с любовни станси.
А свещите изпиват пълни чаши с пламък.
Плачат във поставки от Карар.
За да възкръснат от запаления замък,
тъй както своята любима птица Жар.
Сърцето на камината гори.
Дървета пеят в своя весел огън.
Раклата, опряна до леглото, спи.
Внезапно старият часовник свирна с рога
и времето с въжето удуши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...