31 июл. 2007 г., 11:00

ФЕЕРИЯ - НАТЮРМОРТ

656 0 2
ФЕЕРИЯ - НАТЮРМОРТ

Китара, свещи, мирис на смола.
Камина с весел огън, стихове.
Часовник стар и струпани дърва.
Легло със ракла и проядено въже.
Китарата засвирва своята мечта.
Опъва струни, леят се акорди.
Тактува със въздушни пръсти по грифа
и композира музика с любовни станси.
А свещите изпиват пълни чаши с пламък.
Плачат във поставки от Карар.
За да възкръснат от запаления замък,
тъй както своята любима птица Жар.
Сърцето на камината гори.
Дървета пеят в своя весел огън.
Раклата, опряна до леглото, спи.
Внезапно старият часовник свирна с рога
и времето с въжето удуши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...