Постави звездите в косите,
а после без жал ги отне.
Запали буен огън в гърдите,
а после с вода гo поля.
Пушилката гъста обгърна,
любящото, бедно сърце.
Във пепел то се превърна,
от болка се пръсна на две.
Но в центъра, там - във средата,
проблесна искрица една.
Във кишата там, сред водата,
се виждаше бледа следа. ...