Феникс
Постави звездите в косите,
а после без жал ги отне.
Запали буен огън в гърдите,
а после с вода гo поля.
Пушилката гъста обгърна,
любящото, бедно сърце.
Във пепел то се превърна,
от болка се пръсна на две.
Но в центъра, там - във средата,
проблесна искрица една.
Във кишата там, сред водата,
се виждаше бледа следа.
Там тлееше, още е живо.
Там светеше още жарта.
Тих пулс аз усещах. Щастлива
се чувствах. Не беше успял.
Не беше отнел му живота.
Не беше сломил го съвсем.
То тупкаше, макар без охота.
То срещаше новия ден.
А с него и слънцето идва.
Надежда за нова любов.
Феникс от пепелта се надигна.
Разпери крила за живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илиева Всички права запазени
