Феникс
Захвърлих превръзките от стари рани
в ъгъла при спомените си събрани,
живели в мен през миналите дни,
донесли ми горчилка, болка и сълзи.
Преборих се с ненужната си слабост,
заключих и смирената покорност,
отхвърлих мислите неискани, безброй,
заливали душата ми като студен порой.
Намерих в себе си останала искра,
за да запали надеждата и радостта,
отдадох се на повика на бъдния си ден
и се събудих като феникс прероден.
И с нова вяра тръгнах смело в утринта,
сред страсти нови, тръпки, суета,
да срещна и да сбъдна своята мечта,
отдавна чакаща простор и светлина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
