8 ago 2008, 9:14

* * * 

  Poesía
474 0 4
Днес в стаята нахлу онази светлина, 
която само във съня си виждах. 
Очите си затварях след това, 
не исках да я губя, всичката... 
Погълнах я с очите си, 
защото...
затворих я в околоочните си граници.
За себе си единствено ли?! 
Не. Раздавам я по мъничко,  
на хората... На тези, за които...
Но те отдавна ослепели са  без друго.
И ...не я приемат даром,  
даже като опция,
а като даденост, 
която да си ... плащам.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??