10 oct 2015, 20:03

Философия

479 0 1

ФИЛОСОФИЯ

 

Не мисля, че защото нямам време,

не се оглеждам, Огледало, в теб!..

О, срам  ме е, че Съвестта ми дреме,

и търся Истината  в своя джоб…

 

Аз знам  света не се  върти  край мене...

Но аз се блъскам  в тоз водовъртеж…

Като костилка  съхне мойто семе!

И моите мечти  все ходят пеш…

 

Живях живот  във    преходното време!

И вечно  бях далече от целтта!

Но   казвам  ви,  че  бе добре за мене:

от всичките срани видях света

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...