10 oct 2015, 20:03

Философия

483 0 1

ФИЛОСОФИЯ

 

Не мисля, че защото нямам време,

не се оглеждам, Огледало, в теб!..

О, срам  ме е, че Съвестта ми дреме,

и търся Истината  в своя джоб…

 

Аз знам  света не се  върти  край мене...

Но аз се блъскам  в тоз водовъртеж…

Като костилка  съхне мойто семе!

И моите мечти  все ходят пеш…

 

Живях живот  във    преходното време!

И вечно  бях далече от целтта!

Но   казвам  ви,  че  бе добре за мене:

от всичките срани видях света

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...