ФИЛОСОФИЯ
Не мисля, че защото нямам време,
не се оглеждам, Огледало, в теб!..
О, срам ме е, че Съвестта ми дреме,
и търся Истината в своя джоб…
Аз знам света не се върти край мене...
Но аз се блъскам в тоз водовъртеж…
Като костилка съхне мойто семе!
И моите мечти все ходят пеш…
Живях живот във преходното време!
И вечно бях далече от целтта!
Но казвам ви, че бе добре за мене:
от всичките срани видях света
© Христо Славов Todos los derechos reservados