10.10.2015 г., 20:03

Философия

476 0 1

ФИЛОСОФИЯ

 

Не мисля, че защото нямам време,

не се оглеждам, Огледало, в теб!..

О, срам  ме е, че Съвестта ми дреме,

и търся Истината  в своя джоб…

 

Аз знам  света не се  върти  край мене...

Но аз се блъскам  в тоз водовъртеж…

Като костилка  съхне мойто семе!

И моите мечти  все ходят пеш…

 

Живях живот  във    преходното време!

И вечно  бях далече от целтта!

Но   казвам  ви,  че  бе добре за мене:

от всичките срани видях света

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...