6 ago 2005, 13:14

Философско

  Poesía
1.6K 1 2

Заглъхват бурните акорди на мечтите,

но публиката в залата мълчи

и само капка дъжд в очите

оставя във сърцето ти лъчи

 

Щом днес е сиво, представи си утре

и тъй до края на света,

Но щом отвън превърне се във вътре

ще се роди надежда в пепелта

 

И черното на сивото ще избелее,

и капката ще стане на море

глупецът самотата ще преодолее

и тя ще бъде пак дете

 

Пък ти...ще свириш със мечтите

и ще се аплодираш сам

Защо са ти на другите величините

щом пак си от любов пиян?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...