6.08.2005 г., 13:14

Философско

1.6K 1 2

Заглъхват бурните акорди на мечтите,

но публиката в залата мълчи

и само капка дъжд в очите

оставя във сърцето ти лъчи

 

Щом днес е сиво, представи си утре

и тъй до края на света,

Но щом отвън превърне се във вътре

ще се роди надежда в пепелта

 

И черното на сивото ще избелее,

и капката ще стане на море

глупецът самотата ще преодолее

и тя ще бъде пак дете

 

Пък ти...ще свириш със мечтите

и ще се аплодираш сам

Защо са ти на другите величините

щом пак си от любов пиян?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...