Aug 6, 2005, 1:14 PM

Философско

  Poetry
1.6K 1 2

Заглъхват бурните акорди на мечтите,

но публиката в залата мълчи

и само капка дъжд в очите

оставя във сърцето ти лъчи

 

Щом днес е сиво, представи си утре

и тъй до края на света,

Но щом отвън превърне се във вътре

ще се роди надежда в пепелта

 

И черното на сивото ще избелее,

и капката ще стане на море

глупецът самотата ще преодолее

и тя ще бъде пак дете

 

Пък ти...ще свириш със мечтите

и ще се аплодираш сам

Защо са ти на другите величините

щом пак си от любов пиян?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...