Aug 6, 2005, 1:14 PM

Философско

  Poetry
1.6K 1 2

Заглъхват бурните акорди на мечтите,

но публиката в залата мълчи

и само капка дъжд в очите

оставя във сърцето ти лъчи

 

Щом днес е сиво, представи си утре

и тъй до края на света,

Но щом отвън превърне се във вътре

ще се роди надежда в пепелта

 

И черното на сивото ще избелее,

и капката ще стане на море

глупецът самотата ще преодолее

и тя ще бъде пак дете

 

Пък ти...ще свириш със мечтите

и ще се аплодираш сам

Защо са ти на другите величините

щом пак си от любов пиян?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...