23 abr 2015, 22:28  

Философът, вечността и любовта

845 0 5

Какво се крие в думата "любов"?

Въпросът сложен е, със много неизвестни...

Преди много време древен философ

решил да разгадае тази тайна

и седнал, на огромен камък сам.

И слял се с вечността безкрайна,

превърнат в камък още стои там...

 

Седи и размишлява, разсъждава

и все не може да я декодира...

Но той е търпелив, не се предава

и логиката му... - пред нищо не се спира...

 

Горкият мъдър, вечен философ,

така и не разбра уловката къде е -

не може с логика да разбереш чувството любов,

тя трябва... да се изживее...

 

09.06.2015

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодара на всички спряли тук, както и за прекрасните коментари.
  • Браво!
  • Няма логика в любовта.Рухват всички правила щом те превземе.Ставаш друг човек, Харесах!
  • Стихът си ми харесва така, Младене - МОЛЯ НЕ МЕ УЧЕТЕ КАК ДА ПИША... дори и приятелски...
    С уважение, авторът, който е преценил и споменатия вариант, но не го е харесал...
  • "Любов" и "логика" и двете почват с "л"
    и общото изчерпва се с това.
    Дори да си Шерлок и Поаро
    не можеш тази тайна разгада...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...