20 sept 2005, 6:26

Фина статуетка /Cefules&JoannaVas/

  Poesía
1.2K 0 0

Фина статуетка от крехки минерали
е малкият ни свят
изваян с дланите солени
на северните ветрове
и всеки орнамент, посипан е
със стърготини
от падащите в бездната метеорити -
обрулени вселенски мисли...

Изваяна с копнежи, вечни,
божествени и дяволски човечни,
копнежи на пороя и прибоя,
летежите сред мраз и зноя,
от вятър палав и горчив, неистов,
дух пакостлив, на чувства чисти,

Изваяхме я и от глина и от клетки,
изваяхме я от вековни гледки
които се присънват и обземат,
които пълнят ни гръдта
поемат във макро и във микро космос,
във битие, в не-битие и моста
е тази фигура между сърцата ни
и абсолюта....

А в обичайното на облика неподражаем
Украсата е в плътната усмивка,
преиседнала на свелото пристанище,
където привечер се срещат световете ни,
ей тъй - за да се споделят за миг,
преди да тръгнат по пътя си отново...
 
Над тях не съществува затъмнение
и утрините винаги прииждат
през клепките на сетивата - бодри,
чрез слънцескока на фонтаните,
или с лъчите, плиснали се в себе си ...

Когато минеш покрай тази статуетка,
се вгледай бегло.
Недей да тършиш красотата
на привидното,
понеже всичко в нея
е скрито в смисъла на формите й...
Ако умееш да разчиташ силуети -
ще вникнеш в нея
макар, че може би не не е и нужно ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...