20.09.2005 г., 6:26

Фина статуетка /Cefules&JoannaVas/

1.2K 0 0

Фина статуетка от крехки минерали
е малкият ни свят
изваян с дланите солени
на северните ветрове
и всеки орнамент, посипан е
със стърготини
от падащите в бездната метеорити -
обрулени вселенски мисли...

Изваяна с копнежи, вечни,
божествени и дяволски човечни,
копнежи на пороя и прибоя,
летежите сред мраз и зноя,
от вятър палав и горчив, неистов,
дух пакостлив, на чувства чисти,

Изваяхме я и от глина и от клетки,
изваяхме я от вековни гледки
които се присънват и обземат,
които пълнят ни гръдта
поемат във макро и във микро космос,
във битие, в не-битие и моста
е тази фигура между сърцата ни
и абсолюта....

А в обичайното на облика неподражаем
Украсата е в плътната усмивка,
преиседнала на свелото пристанище,
където привечер се срещат световете ни,
ей тъй - за да се споделят за миг,
преди да тръгнат по пътя си отново...
 
Над тях не съществува затъмнение
и утрините винаги прииждат
през клепките на сетивата - бодри,
чрез слънцескока на фонтаните,
или с лъчите, плиснали се в себе си ...

Когато минеш покрай тази статуетка,
се вгледай бегло.
Недей да тършиш красотата
на привидното,
понеже всичко в нея
е скрито в смисъла на формите й...
Ако умееш да разчиташ силуети -
ще вникнеш в нея
макар, че може би не не е и нужно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...