Finis desolatrix veritae
/по Валдеромар/
Какво от туй, че се върти земята.
Все някога играта ще приключи.
Вещае свои версии съдбата
в очите на бездомно куче.
Присъдата известна е отдавна.
Не са ми нужни никакви прогнози.
Говоря с тишината на удавник
за нощ, за сови и за диагнози.
Отдавна съм на старт в „девета-глуха”.
Показва се финалът отдалече.
Не е проблем, че давя се на сухо
и няма тук осъдени на вечност.
Разбира се, ще ме забравиш скоро.
Не се преглъщат лесно неудачи.
Оплаках вече доста свои хора.
И себе си ще мога да оплача.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados
