19 jun 2024, 5:38  

Откровение

  Poesía » Otra
825 0 2

Откровение

Къде се дянаха уроците по човешко разбиране?
В лутането си обричаме истинската любов на отмиране.
Неспособни сме както Себе си от Образа свой да разграничим,
така и Другия от чуждата за него представа да отделим,

Не разбирам що за разкош е това всичко да се протака,
да си сигурен, че ти и всички твои познати и утре ще бъдете.
Все едно светът е създаден за нечие лично удобство.
Вярата, че и нараненият от теб ще успее да те дочака.

А защо не и в някакъв бъдещ ден да разговаряте,
какво като с месеци изобщо с никого не се съобразявахте,
да си въобразявате, че пак може без греховно да се свържете,
отношенията да си поправите, миналото зад гърба си да изоставите.

Обаче Вселената никога не спира своя бяг,
само ние заблуденo търсим отсрещния бряг,
където вчера е със значение днес, а сега - никога не е било,
криещи се зад фантазии детски от коварното човешко зло.

Да се възприемем каквито сме,
да приемем автентичността на другите,
защото пропиляното никой не е способен да възвърне,
дори и когато е готов към живота собственото лице да обърне.

Истината е, че Времето не спира да протича,
задържана емоция през прозорците душевни да изтича,
а ако е подтисната – на страдание индивидът да обрича.
Резултатът е, че личното тяло се превръща в затвор,
без прозорци, врати или поне някакъв спасителен отвор.

Не си успял, но си се опитал
това е деяние спрямо теб и Другия праведно.
Не си можел, а уж с и се опитвал –
туй е извинение конструирано лъжовно.

Не да чакаме,
а с проблемите си да се справяме,
не себе си да отричаме,
а да си позволим другите да обичаме.

Търпението е действие,
чакането е безсмислие,
мълчанието е звероподобно, принизяващо душата бедствие,
а диалогът - възможност за божествоподобно величие.

Накрая след всичко това не сте готови да поискате извинение,
да посипете главата си с пепел в емпатично умиление,
и се разглеждате рационално – това вашето е нечовешко поведение.
Стиховете ми критика не са, а - едно човеколюбиво откровение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Йонков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Буквално е написано късно вечерта, но ,,застой в...'' си мислих, че съм го редактирал, тъй като го бях видял, но съм го пропуснал, така че благодаря, а дарявам - целенасочено съм го оставил така, а останалото просто съм го пропуснал.
    Философията е майка на много от науките, изключението е математиката, но самата тя не е наука, а форма на мислене и познание, перспектива, а за проповедническия нюанс - донякъде откровението може да е вид проповед.
    Формата на стихът - римувана, хем че на моменти не е спазвана идеално.
  • "Ден в застой е равна на година"
    "но да дарявам"
    Изчетох го, търсейки философското. Има и времена сгрешени, и членове, и "наместени" рими. Философията е науката на науките, този микс от размишления ли го прави философско? Намесването на Бог и финалът с "да давам, дарявам" звучи мисионерски проповедническо.
    И последно: това какъв стих е по форма?

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...