19.06.2024 г., 5:38  

Откровение

822 0 2

Откровение

Къде се дянаха уроците по човешко разбиране?
В лутането си обричаме истинската любов на отмиране.
Неспособни сме както Себе си от Образа свой да разграничим,
така и Другия от чуждата за него представа да отделим,

Не разбирам що за разкош е това всичко да се протака,
да си сигурен, че ти и всички твои познати и утре ще бъдете.
Все едно светът е създаден за нечие лично удобство.
Вярата, че и нараненият от теб ще успее да те дочака.

А защо не и в някакъв бъдещ ден да разговаряте,
какво като с месеци изобщо с никого не се съобразявахте,
да си въобразявате, че пак може без греховно да се свържете,
отношенията да си поправите, миналото зад гърба си да изоставите.

Обаче Вселената никога не спира своя бяг,
само ние заблуденo търсим отсрещния бряг,
където вчера е със значение днес, а сега - никога не е било,
криещи се зад фантазии детски от коварното човешко зло.

Да се възприемем каквито сме,
да приемем автентичността на другите,
защото пропиляното никой не е способен да възвърне,
дори и когато е готов към живота собственото лице да обърне.

Истината е, че Времето не спира да протича,
задържана емоция през прозорците душевни да изтича,
а ако е подтисната – на страдание индивидът да обрича.
Резултатът е, че личното тяло се превръща в затвор,
без прозорци, врати или поне някакъв спасителен отвор.

Не си успял, но си се опитал
това е деяние спрямо теб и Другия праведно.
Не си можел, а уж с и се опитвал –
туй е извинение конструирано лъжовно.

Не да чакаме,
а с проблемите си да се справяме,
не себе си да отричаме,
а да си позволим другите да обичаме.

Търпението е действие,
чакането е безсмислие,
мълчанието е звероподобно, принизяващо душата бедствие,
а диалогът - възможност за божествоподобно величие.

Накрая след всичко това не сте готови да поискате извинение,
да посипете главата си с пепел в емпатично умиление,
и се разглеждате рационално – това вашето е нечовешко поведение.
Стиховете ми критика не са, а - едно човеколюбиво откровение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Йонков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Буквално е написано късно вечерта, но ,,застой в...'' си мислих, че съм го редактирал, тъй като го бях видял, но съм го пропуснал, така че благодаря, а дарявам - целенасочено съм го оставил така, а останалото просто съм го пропуснал.
    Философията е майка на много от науките, изключението е математиката, но самата тя не е наука, а форма на мислене и познание, перспектива, а за проповедническия нюанс - донякъде откровението може да е вид проповед.
    Формата на стихът - римувана, хем че на моменти не е спазвана идеално.
  • "Ден в застой е равна на година"
    "но да дарявам"
    Изчетох го, търсейки философското. Има и времена сгрешени, и членове, и "наместени" рими. Философията е науката на науките, този микс от размишления ли го прави философско? Намесването на Бог и финалът с "да давам, дарявам" звучи мисионерски проповедническо.
    И последно: това какъв стих е по форма?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...