1.Изпращаш ми тъма. Какво съм ти виновна.

Не съм съдбата ти и ти не си за мен.

Каквото и да кажа, ще си недоволен,

банален е развоят като празен ден.

Ще те боли и преболи, но дай си време,

танцувай цяла вечер, за нищо не мисли.

Притихнала във ъгъла - единствена и старомодна,

невидима за тебе верността мълчи.

Ще тръгнем тихо двете. А луната горе

паважа като лампион ще освети.

И няма как да се препъна и объркам -

да хлопам на погрешните врати.

2.Изпращаш ми тъма на косъм от сърцето.

Замира въздухът, като скала тежи.

Каквото има да се случи, ще се случи.

Барутът е по-сух от есенни треви.

Преди искрата по фитила да се спусне

в магнитен и необратим копнеж,

провиждам зарево от стари грешки.

Но как без огън огъня да спреш.