17 ago 2025, 10:56

Фон

  Poesía
172 1 0

 

ФОН

 

Понякога за да се реализира

на практика една страхотна идея,

е необходимо доста време,

тя спокойно да отлежи

в дебрите на вековната тишина-

в клетките на еретично дишащи мозъци,

за да оформи своята сакрална патина,

след което задължително преминава

и многократно бива пресявана

през ситото на цялата своя

предхождаща тиха еволюция,

за която са работили плеяди от гении

със силата и компетенцията

на компактната, перманентна мисъл,

докато безброй други,

косвени в играта участници,

които изобщо не са осенени

от гениалността на идеята

и хабер изобщо си нямат

за нейната дълбочина и гениалност,

а учудени, ококорено, нямо тъпеят,

но наперено, съдбовно се бъркат

със своята сляпа некомпетентност

точно там, където не е отредено,

да им бъде някога мястото

и да им бъде това работата,

но по силата на съдбовни "случайности",

надъхващи натрапчиви аромати,

продължават упорито и глупаво да напират

в противовес на всички усилия,

положени с много труд и воля до тук

и въпреки всичките обстоятелства 

в дългата хронология от мен изредени,

ако наистина дошло й е времето

на идеята-чудото най-накрая се случва.

Кучетата не престават,да лаят,

но керванът продължава упорито,

неотклонно по своя път да върви,

бедните,те-непросветени не знаят

и желание им липсва,да питат

с интерес минимален дори,

защо Луната,към която

протяжено през нощите вият,

безсилна бледнее в зори?

А то,Слънцето пак ще изгрее

и блясъкът му ще погълне

на Луната дарения ореол,

лъчите му ще озарят

поантата на някоя нова страхотна идея,

а кучетата ще продължават

нахъсано,да лаят за фон.

 

15.08.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...