Нощта я сграбчи. Като смок
към гърлото ù в тъмното посегна.
Защо я прати тука Господ Бог,
щом само нощ над нея тегне?
Сред четири мухлясали стени,
в които бялото отдавна чезне.
И дом-затвор, с решетки от вини.
След тях - пропадане във бездна.
Светът ли бе загниващият плод
или пък тя не бе достатъчно калена?
Загуби ли си формата един живот,
се губи смисълът да има вени. ...