Форма на живот
Нощта я сграбчи. Като смок
към гърлото ù в тъмното посегна.
Защо я прати тука Господ Бог,
щом само нощ над нея тегне?
Сред четири мухлясали стени,
в които бялото отдавна чезне.
И дом-затвор, с решетки от вини.
След тях - пропадане във бездна.
Светът ли бе загниващият плод
или пък тя не бе достатъчно калена?
Загуби ли си формата един живот,
се губи смисълът да има вени.
Но да - и нея ще я засънува друг!
А този мъж да плаче! Ако иска.
Нощта сега е просто нощ - оттук
до оня праг, на който пише изход.
17.09.2011*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
