Фортуната

Всички пътища
водят към... гробището.
Мина фортуната, с остри нокти 
и изкривено лице...
Отнесе те в бездната.
Стоях и крещях и крещях...,
а ръцете ми остри копия
се мятаха в празното.
Да повярвам е трудно.
не можах да те върна.
Мина, знам... мразя я,
ненавиждах и себе си
премаляла от безсилие.
Господи, ще ми простиш ли,
че поисках си сила,
за постоянството нямам време!