Фортуната
Всички пътища
водят към... гробището.
Мина фортуната, с остри нокти
и изкривено лице...
Отнесе те в бездната.
Стоях и крещях и крещях...,
а ръцете ми остри копия
се мятаха в празното.
Да повярвам е трудно.
не можах да те върна.
Мина, знам... мразя я,
ненавиждах и себе си
премаляла от безсилие.
Господи, ще ми простиш ли,
че поисках си сила,
за постоянството нямам време!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
