нмг (Надежда Маринова )
245 2094
7 dic 2008, 14:40

Фризьорки 

  Poesía » Para niños
852 0 6

            Фризьорки

 

Днеска двечките със Мими

на фризьорки ще играем.

На кака сенките, червилото

донесохме във мойта стая.

На мама взехме сешоара,

на тати от мотора каската;

от банята пък огледалото

поставихме си върху масата.

 

Домъкнах гребена и ролките,

един чаршаф, памук и кърпи,

Мими докато от банята

легена със вода придърпваше.

С фиби, ластички и пухчета

отрупахме догоре масата

и накрая си донесохме

въртящия се стол на кака.

 

Тъкмо се качих на стола

и се звънна на вратата...

Аз обърнах огледалото,

Мими стъпа във водата.

Стана цяла бъркотия,

(Мими даже се разплака),

на вратата се звънеше -

молех се да бъде кака.

 

Е, отидох да отворя.

Мама. Цунка ми нослето.

Гледах някак си виновно,

Мими хлипаше в антрето.

Мама сигурно усети

нещо, че не е във ред.

Каза:

          - Слизам до мазето,

ще се върна в три без пет.

 

Имахме минутки десет.

Щом затвори тя вратата,

като хали се понесохме

да прикриеме белята.

Стола, сенките, червилото -

обратно в стаята на кака.

Чаршафа, кърпите, памука

отидоха си по местата.

 

На тати каската - в килера;

на мама сешоара - в спалнята;

в чекмеджето - ролки, гребена;

легена със водата - в банята.

Фиби, ластички и пухчета

прибрах обратно по местата.

Огледалото... - остана здраво -

се усмихна от стената.

 

Влязохме във мойта стая,

взех буквара и "Моливко".

Ние вече оцветявахме,

мама щом при нас надникна.

- Искате ли палачинки? -

се усмихна от вратата -

Веси, дай на Мими

чифт от твоите чорапи.

 

Край... - помислих - ще се кара,

но размина ни се всичко.

Аз за нищо я не давам -

мама - тя ми е едничка.

 

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??