Фризьорки
Фризьорки
Днеска двечките със Мими
на фризьорки ще играем.
На кака сенките, червилото
донесохме във мойта стая.
На мама взехме сешоара,
на тати от мотора каската;
от банята пък огледалото
поставихме си върху масата.
Домъкнах гребена и ролките,
един чаршаф, памук и кърпи,
Мими докато от банята
легена със вода придърпваше.
С фиби, ластички и пухчета
отрупахме догоре масата
и накрая си донесохме
въртящия се стол на кака.
Тъкмо се качих на стола
и се звънна на вратата...
Аз обърнах огледалото,
Мими стъпа във водата.
Стана цяла бъркотия,
(Мими даже се разплака),
на вратата се звънеше -
молех се да бъде кака.
Е, отидох да отворя.
Мама. Цунка ми нослето.
Гледах някак си виновно,
Мими хлипаше в антрето.
Мама сигурно усети
нещо, че не е във ред.
Каза:
- Слизам до мазето,
ще се върна в три без пет.
Имахме минутки десет.
Щом затвори тя вратата,
като хали се понесохме
да прикриеме белята.
Стола, сенките, червилото -
обратно в стаята на кака.
Чаршафа, кърпите, памука
отидоха си по местата.
На тати каската - в килера;
на мама сешоара - в спалнята;
в чекмеджето - ролки, гребена;
легена със водата - в банята.
Фиби, ластички и пухчета
прибрах обратно по местата.
Огледалото... - остана здраво -
се усмихна от стената.
Влязохме във мойта стая,
взех буквара и "Моливко".
Ние вече оцветявахме,
мама щом при нас надникна.
- Искате ли палачинки? -
се усмихна от вратата -
Веси, дай на Мими
чифт от твоите чорапи.
Край... - помислих - ще се кара,
но размина ни се всичко.
Аз за нищо я не давам -
мама - тя ми е едничка.
© Надежда Маринова All rights reserved.
