26 oct 2015, 22:25

Фукня с намижка 

  Poesía
256 0 3

Отново аз със сцената се свързах.
Отново в мен, душата ще трепти.
Мечтаех дълго. Никога не бързах
да сбъдвам съкровенните мечти.


Щастлив съм, да. Отново ще играя.
Заразна е магията, аз знам.
Вълнувам се и искам да призная,
че обещавам, цял да се раздам.

 

Като дете се радвам на живота.
Очите ми от щастие сълзят.
Главата горе, вярата че мога,
по пътя ми уверен ме крепят.

 

Завръщат се щастливите моменти.
Пред публика отново ще стоя.
В ушите ми, звучат аплодисменти,
в душата ми ухае от цветя.

 

На добър час на новата пиеса!
Слънчеят на колегите очите.
Музика, прожектори, завеса,
а в щастието трудностите скрити.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??