Циганка дребна ме спря на паважа,
ръката ми хвана и занарежда с тих глас:
"Чакай како, ей тук ша ти кажа, за всичкото де иде
и магията дет са ти сторили близо до вас!"
Погледнах я с насмешка и ѝ рекох:
„Давай да те видя, колко знайш!
Само, че внимавай! Не ми ли хареса
и петак едничък, няма да ти дам!“
"Значи, чувай ма сега, много убавини идат!
Шъ съ сгодиш, има-няма скоро...
Шъ тъ вземе важен дипломат...
И богатсвото шъ са изсипе върху тебе
Леле, леле… палат върху палат....
Ама ти тегне връз главата зла магия!
В къщата ти някаква змия едни ги крои...
От болест да съ вардиш и от лош комшия!
Носят ти страшна мъка и коварни беди"
Погледнах гледачката и смело попитах:
"От кого да се пазя, аз живея сама!
В хотелската стая там на перваза
единствен съсед, ми е само нощта!"
А тя ме изгледа и отново подхвана:
"Ако е тъй, няма проблем!
Дай сега, како, няколко евро,
щот големо щастие иде връз теб!"
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados