Имам гадже – много го обичам,
но ще се наложи да го тричам.
Нещо много взе да ми отказва:
“Знам, че ти си винаги готов,
но съвсем не ми е до любов …”
И то не, защото се надува,
а защото вечно се страхува.
Страх го е, че ще го съкратят.
Страх го е, че ще се разболее.
Че главата често го боли …
Че на изпит ще се провали …
Мъча се да го успокоявам
със какво ли не, но не успявам.
От такава “Уплаха” голяма
само тричане –
лекарство друго няма!
Някой ден
ще трябва да се дигнем,
в Странджа, във Бродилово да идем.
Като я усучат със въжето,
че като я дигнат във небето
и във примката я развъртят -
всички страхове ще изхвърчат
и през границата отлетят.
И, обратни визи като нямат,
там завинаги ще си останат.
Аз пък под въжето ще застана,
във прегръдката си ще я хвана
и във плевнята като изтичам,
както знам ще си я наобичам!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados