11 jun 2009, 18:14

Галактика от страст е любовта ни 

  Poesía » De amor
877 0 17

Ти, обич моя, разцъфнала и свежа...
Кажи ми могат ли секундите да спират
и сърцето лудо да прескача,
когато сливат се мечтите в утрото?
Когато знам, че ти си истинска,
най-светъл прилив във душата ми.

Да беше чаша със вълшебен еликсир,
щях на екс за миг да те изпия,
но ти си вечност с дъх на роза,
изпълваща всяко кътче на душата ми.
Разбрах, че тази е моята присъда
да те вдишвам вечно във безкрая.

Може ли да има мярка чувството,
което ние с теб сме сътворили?
Ако има, знай, че тя е само космосът,
където топлите ни устни са комети,
очите ни са вечните съзвездия,
а галактика от страст е любовта ни.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??