Галактика от страст е любовта ни
Ти, обич моя, разцъфнала и свежа...
Кажи ми могат ли секундите да спират
и сърцето лудо да прескача,
когато сливат се мечтите в утрото?
Когато знам, че ти си истинска,
най-светъл прилив във душата ми.
Да беше чаша със вълшебен еликсир,
щях на екс за миг да те изпия,
но ти си вечност с дъх на роза,
изпълваща всяко кътче на душата ми.
Разбрах, че тази е моята присъда
да те вдишвам вечно във безкрая.
Може ли да има мярка чувството,
което ние с теб сме сътворили?
Ако има, знай, че тя е само космосът,
където топлите ни устни са комети,
очите ни са вечните съзвездия,
а галактика от страст е любовта ни.
© Васил Георгиев All rights reserved.
