19 ene 2018, 21:17

Гара 

  Poesía » De amor
626 10 17

Ще пристигне ли влакът в безконечния дъжд,
а пък ти да дочакаш тъй любимия мъж...

 

Този, който в мечтите, беше див ураган,
допреди неизпитан, досега неживян...

 

Ти си сетната гара. И по всичко личи -
той отдавна изгаря твойте мили очи...

 

Самобитен и димен, но по своему бял.
Като глътка интимен в полунощен бокал.

 

Като дизел протракал коловози безброй,
но живял и дочакал - да е скъпият, той...

 

Иде влакът и спира. Посрещачът си ти.
Поглед - поглед намира, като в чудо почти.

 

А светът се усмихва сред студения дъжд.
Той до тебе притихва - умореният мъж.

 

И си тръгват, събрани, две сърца под чадър.
Ти - с докоснати длани. Той - до болка добър.

 

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??