Jan 19, 2018, 9:17 PM

Гара 

  Poetry » Love
611 10 17

Ще пристигне ли влакът в безконечния дъжд,
а пък ти да дочакаш тъй любимия мъж...

 

Този, който в мечтите, беше див ураган,
допреди неизпитан, досега неживян...

 

Ти си сетната гара. И по всичко личи -
той отдавна изгаря твойте мили очи...

 

Самобитен и димен, но по своему бял.
Като глътка интимен в полунощен бокал.

 

Като дизел протракал коловози безброй,
но живял и дочакал - да е скъпият, той...

 

Иде влакът и спира. Посрещачът си ти.
Поглед - поглед намира, като в чудо почти.

 

А светът се усмихва сред студения дъжд.
Той до тебе притихва - умореният мъж.

 

И си тръгват, събрани, две сърца под чадър.
Ти - с докоснати длани. Той - до болка добър.

 

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??