4 dic 2021, 14:01

Гара "Есенна"

  Poesía
529 0 0

След гара - пролетно понесена,

и лятна с откънтял експрес,

пристига малка гара "Есенна".

 

И слизаш на перона пуст -

по-лек от оня облак пухест,

рисуващ земния с и образ

в небесното платно;

побрал в телесния си куфар

стартиращ влак, пулсиращ буфер

и джоб с билетче от листо.

 

... По-чуден от дечица светли,

в гората викащи до здрач

изгубваните си гласчета.

 

От вятъра по-необятен,

по-непонятен, приземил

дъха на висотата си.

 

По-углъбен от Тъмнокосия

на пейката - младежът, който

изопнал е до скъсък вежди

в тетива, с прицел: да прониже

Загадката на Битието

в самото  ѝ сърце

                             - със мисъл.

 

Ала улучва Есента. А Тя -

подир плода вилнее в листите,

в бездънно, древнолисто Слънце.

 

Дълбоко се спасява зрънцето

в подземна писта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...