1 oct 2008, 9:23

Гара за двама

  Poesía » Otra
1.2K 0 6
На тази гара влакове не спират,
перони, коловози - няма също.
На тази гара любовта пулсира.
Усетиш ли я, става твоя къща...

Спомените всекиго преследват.
Гарата за двама дава смисъл.
От нея всички спомени потеглят
без шум, без глъчка, даже и без писък...

Една съвсем обикновена гара,
в която спират влюбени сърца -
за чашка, за целувка, по цигара...
Пътуващите чакат Любовта...

Невидима, Тя идва и отнася
мечтите им в забързания ден.
На гарата остават двете чаши -
ключе към тебе и ключе към мен...

Да! Тишина сред шумни булеварди,
които всекидневно ни измарят.
От сивото на дните ни увардва
онази моя, но за двама гара...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Гарата за двама дава смисъл."

    Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Много чудесно!
    Мнооогооо!
  • Прекрасен стих!!!
    Страшно много ми харесва не само стила на писане, но и самата идея! Поздрав от сърце!
  • колко е хубаво на тази твоя гара
  • Хубавото на тая гара е, че вдъхновява - но ако ключетата се окажат от различни къщиЕ,аз май съм тъжна
    Поздрави за прекрасния стих, Вальо!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...