1 oct 2008, 9:23

Гара за двама 

  Poesía » Otra
1054 0 6
На тази гара влакове не спират,
перони, коловози - няма също.
На тази гара любовта пулсира.
Усетиш ли я, става твоя къща...

Спомените всекиго преследват.
Гарата за двама дава смисъл.
От нея всички спомени потеглят
без шум, без глъчка, даже и без писък...

Една съвсем обикновена гара,
в която спират влюбени сърца -
за чашка, за целувка, по цигара...
Пътуващите чакат Любовта...

Невидима, Тя идва и отнася
мечтите им в забързания ден.
На гарата остават двете чаши -
ключе към тебе и ключе към мен...

Да! Тишина сред шумни булеварди,
които всекидневно ни измарят.
От сивото на дните ни увардва
онази моя, но за двама гара...


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??