5 oct 2008, 21:01

Гара за двама

  Poesía » Otra
1.2K 0 8

 

Гара за двама. Писък на гларуси.
Стъпки заглъхват под сивия свод.
Тъжни скамейки - все пак януари е.
Плаче виелица. Скърцащ е нощния под.

Сляпо забързани малките улички
стреснато спират пред пустия праг.
Двама целуват се. Няколко думички
тихо се стапят под мокрия сняг.

Срещат се влакове само понякога
и разминават се - както сега.
Гара за двама на улица "Никога" - 
писък на гларуси остро отеква в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...