Гара за двама. Писък на гларуси.
Стъпки заглъхват под сивия свод.
Тъжни скамейки - все пак януари е.
Плаче виелица. Скърцащ е нощния под.
Сляпо забързани малките улички
стреснато спират пред пустия праг.
Двама целуват се. Няколко думички
тихо се стапят под мокрия сняг.
Срещат се влакове само понякога
и разминават се - както сега.
Гара за двама на улица "Никога" -
писък на гларуси остро отеква в нощта.
© Ирена Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
